Ваня и Ангел

Ваня и Ангел разказват какъв е техния път в борбата за дете
Запознах се с мъжът на моя живот преди цели 20 години, заедно искахме да стигнем толкова далече, искахме да бъдем щастливи, но не като другите, не съвсем като тях и това е нашата приказка.

Имахме малки и големи мечти, малки и големи трудности, през които преминахме хванати за ръце и много вяра.
Преди около 6 години преживяхме една от големите трагедии в живота ни, едно от най-страшните заболявания и започна моят страх, страха за живота. Последваха операции, химиотерапия и лъчелечение, но за нас беше най-важен изхода. Центъра на всичките ни очаквания и надежди, беше живота и здравето на моята обич. След упорита борба с тумора, той – моят мъж, излезе победител и душата ми ликуваше.
След всичко преживяно мечтата за дете остана в душите ни, свита на кълбце и чакаше, чакаше да си вземе глътка въздух.

И така започна новата борба, борба за бебе, за пелени, за облаци от бебешка пудра и плюшени мечета. Започнаха и новите проблеми – големи кисти на яйчника с последваща операция. Множество гинекологични консултации – лоши стойности на изследванията. Мнения, разговори, обиди, разочарования, от всичко по много, както и при повечето жени в това състояние. Станах пациент на репродуктивна клиника със самофинансирани опити за инсеминация и ин витро. За съжалениее всички неуспешни. Отлетя и мечтата за бебе с моя яйцеклетка, изплъзна се през пръстите ни, въпреки, че се бях вкопчила в нея и не я пусках. Научих се да живея и с това – новото – очакването за малката яйцеклетка от майчица донор, която ще ни върне мечтите за изцапани пръстчета, боси крачета, балони с усмивки, торти с вкусен крем, пясъчни замъци, снежни човеци, Дядо Коледа с подаръци и още и още чудеса.
Вярвам, че нашата приказка ще е за сбъднати мечти.