Фондация "Майки за донорството"

Надя и Тодор

Здравейте! Ние сме Надя и Тодор!  Дългия, мъчителен и изпълнен с трудности път, който изминаваме неколкократно в силното си желание и стремеж да създадем нов живот, ни прави все по- силни и сплотени като семейство. От години се борим и имаме желание за свое дете и голямата ни мечта е да станем мама и тати. Заедно изградихме своя дом, в който липсва само детски смях и плач и скърцане на биберони. Continue reading

Елена и Любомир – спечелили ин витро от фондация „Майки за донорството” в кампания „Имаш ли дете?” 2017г.

Здравейте, казвам се Елена ,а съпругът ми Любомир и сме заедно от почти 14 години.Още в самото начало на връзката ни искахме да станем родители и започнахме да опитваме, но месец след месец чакане и разочарование измина повече от година.Посетих гинеколога си ,но тя ме насочи към специализирана болница за репродуктивни проблеми. Continue reading

Весела и Георги – спечелили ин витро от фондация „Майки за донорството” в кампания „Имаш ли дете?” 2017г.

Нашата история е низ от победи и падения. При мен започна през 2000 година. Тогава аз станах млада съпруга и започнах да откривам и да се радвам на семейните ценности, до момента в който при едно хирургично вадене на зъб ме заразиха с HCV /Хепатит С/. Даваха ми 5-6 години живот преди да не ме повали левкимия. Всичко се срина изведнъж мечтаехме за дете и щастливи моменти със съпруга ми, а сега предстоеше предрешена борба за живота ми. Бях отчаяна, ходех от лекар на лекар и след 6 месеца се появи първата светлинка за мен. Професор Мечков завеждаше отделение в което провеждаха тестова програма за лечение на HCV. Кандидатствах, одобриха ме и бях тестов пациент 2 години, през  който ми опада косата, напълнях с 28 кг и се увреди репродуктивната ми система – всичко това беше странично действие на мощното лечение с Интерферон Роферон А и Рибавирин. През март 2002 година видях с очите си първите отрицателните резултати – бяхме го преборили. Започнах да мечтая отново за нормално семейство и деца, но се налагаше да изчакаме 4-5 години преди всякакви опити, за да се изчисти Рибавирина от тялото ми. От 2006 до 2008 година опитвахме със съпруга ми по естествен път и под насоките на Д-р Панова, но не се получаваше. През 2009 година съпруга ми ме напусна и създаде ново семейство, в което се радва на дъщеря. Жива и разведена през 2013 срещнах новата си любов, а с нея се роди и нова надежда за дете. Поживяхме заедно малко повече от година, разбирахме се, обичахме се и 2015 г. се венчахме. С времето репродуктивните ми проблеми не бяха изчезнали, а обратно с възрастта яйчниковия резерв се беше изгубил и шансовете ни бяха нищожни. Тогава открих Надежда в една болница и прочетох изречението, което ме насълзи и ми дава сили в трудни моменти и до днес Когато вярата срещне надеждата, живота намира начин. Повече от година и половина сме пациенти там. Направихме много процедури , а днес сме в донорската програма в очакване на дама – донор, която да ни даде шанс да бъдем родители. Знам, че мечтая за чудо. Но вярвам, че живота намира начин.    

Вики и Тони

Здравейте, Майки за Донорство! Пише Ви едно семейство, което не спира да се бори за своята мечта – да гушне своето детенце! Ние сме Тони и Вики. Женени сме от 13 години, а от 10 години се борим за своята мечта! Continue reading