Деси и Станко

„Здравейте, мили момичета! Като за начало един голям поклон към каузата, с която сте се захванали! Имаме огромна нужда от хора като вас! За съжаление аз съм поредната, която би искала да се нареди на опашката и да помоли за вашата подкрепа! Моята история е дълга и трудна,както и на останалите, нуждае се от вашата подкрепа.Ще се опитам да се събера в няколко реда. През 2005г. ми откриха киста на яйчника,която следихме няколко месеца с надеждата,че ще се спука,но за съжаление тя растеше. Наложи се да вляза в болница за лапароскопия и след като излязоха резултатите,чух и ужасната диагноза – ендометриоза. Тогава все още нямаше много информация из интернет пространството и се осланях единствено на това, което ми препоръчваха докторите. В последствие минах и през експериментално лечение с известен лекарствен продукт. След като ми поставиха 6 инжекции и цикъла ми се възстанови, продължихме да поддържаме яйчниците с противозачатъчни лекарства. Тогава нямах и мъж до себе си и забременяването като форма на лечение за мен беше неизпълнимо. Така минаха няколко години,през които се открихме с мъжа,който сега стои до мен. Съвсем в началото на връзката ни отново откриха киста и пак се заговори за операция и последващо забременяване. Този път операцията беше отворена и тогава са се получили усложнения с едната тръба,като се е наложило да бъде отстранена. После 6 месеца лечение с друг фармацефтичен продукт и отново зачаках възстановяване на цикъла. Междувременно се бяхме свързали с клиника за ин витро и подадохме документи във Фонда. Чакаме около година и дойде реда ни за опит. Тогава се установи,че имаме и мъжки фактор… Не беше тежък случай,но бяхме насочени за ИКСИ. Уж всичко вървеше добре. Направихме стимулация,пункция,трансфер….и започна голямото чакане. Нищо! Резултата беше отрицателен. Подадохме веднага документи за нов опит и завъртяхме колелото отново. Докато чакаме заповедта се наложи нова лапароскопия и там доктора взел решението,че трябва да ми клампира останалата тръба,за да избегнем извънматочна. Отново лечение със Золадекс за 6 месеца. Когато дойде време за следващия опит,вече бяхме решили да сменим клиниката. Взехме си заповедта и с нови надежди отидохме в клиниката,където ни попариха още от вратата,че най-вероятно съм с преждевременно ИЯР. Но доктора реши,че ще опита и то най-добре докато още съм по средата на лечението със Золадекса. Назначи изследвания за следващия ден още,които ни струваха 1000лв и от които поне половината не разбрах за какво са и какво точно означават резултатие от тях. Но пък доктора потвърди – имам ИЯР. Реши,че започваме стимулация веднага,за да не сме изпуснели действието на Золадекса /а беше едва трета инжекция/. Изписа ми лекарствата и започнахме с инжекциите. Първа седмица – много слаб отзвук. Втора седмица…..Доктора ме извика в кабинета и каза,че спираме с опита. Била съм с изчерпан яйчников резерв ,бил ми дал най-високата доза…..Когато ми се възстанови цикъла, да съм му се обадила и да говорим за ин витро с донорска яйцеклетка. Нямало смисъл да подавам документи за трети опит към Фонда, защото нямало да ме одобрят. Последва шок, рев, отказ да повярвам… Много време ми трябваше да приема факта,че друг шанс нямам… Зачаках цикъл. Той дойде след 8 месеца. Една приятелка ме изпрати в реномирано лечебно заведение и мога да кажа,че там открих моята лекарка. Тази, която ме кара да се чувствам спокойна и уверена в нея. Но там чух и другата ужасна диагноза – преждевременна менопауза. За съжаление в лечебното заведение, което посещавах не работят с донорски яйцеклетки. Те изпращат в тяхна клиника в чужбина. И с това се съгласих. Започнахме да обмисляме и да работим по въпроса за платен опит. Междувременно си потърсих заем ,който бях дала на „приятели“ в нужда, като обясних защо пришпорвам нещата. Обещаха ми – до месец-два ще оправим нещата. От тогава минаха 2 години. А аз още чакам… Пуснала съм за продажба и бащината си къща. И чакам,и се надявам,и се моля… И скоро се замислих,че времето си минава в чакане. Скоро навърших 34 години. Симптомите на менопаузата ги усещам все по-силно с всеки изминал ден. Затова реших да помоля вас – ангелите, на които се уповават много други изстрадали души като мен. Знам,че има много преди,знам,че ще отнеме време…. но не искам да изпускам възможността да бъда мама. Душата ми страда! А как само го искаме това бебече,колко обичано ще бъде… Не съм се свързала с вас до сега, защото се надявах, че сами ще се оправим финансово и не исках да отнемам шанса на други хора, жадуващи най-милото… Но времето ме притиска…
С надежда и най-дълбоко уважение: Деси”

Деси и Станко